Есен

Заради изборите, понеделникът беше неучебен ден. Как да затвориш цял ден в апартамент две деца- когато навън напича така приятно, всичко е окъпано в злато и бакър, и нямаш спешни  задачи за вършене. Не искахме  да пропилеем този шанс за  излизане извън града, затова стегнахме раниците и тръгнахме.
Продължителността на деня вече е малка, затова и маршрута които избрахме беше не много дълъг и близко до града. Обичам Родопите през есента, любимо място на всички пловдивчани е хижа"Здравец", но нашата цел беше малко по далечна а именно хижа"Чернатица"-бивша "Комсомолска".
През далечната 1985година бях на екскурзионно летуване в "Родопите" и две хижи от маршрута ми направиха силно впечатление-"Комсомолска" и "Родопски партизани". За разлика от останалите, те бяха нови сгради с по "разчупено" разпределение, спалните помещения не бяха за 20души, а за 4,6 или най-много 8души, а в барчетата към тях продаваха течен шоколад в тубички и кондензирано мляко в бурканчета- чудо невиждано за социалистическият недоимък.
Оказа се че хубавото време са се възползвали и  други. Пристигайки на хижа "Здравец" заварихме три автобуса с ученици, които провеждаха спортен празник на поляните- адмирации за ръководството на тяхното училище,
изкарало децата на въздух и далеч от компютрите и телевизорите.
Пътят от хижа "Здравец" до хижа "Чернатица" е с малка денивелация -около 100-150метра и с нормално ходене се извървява за не повече от час. Изключително подходящ маршрут за "кашкавал" туристи и семейства с малки деца, на които крачетата бързо се изморяват. За нас това ходене определено е недостатъчно, затова на връщане заобиколихме през хижа "Студенец"- и така увеличихме ходенето с още 2часа и половина.

Не зная кой преди няколко години е направил до хижа "Чернатица" импровизиран приключенски парк, но заслужава похвала- справил се е многодобре. В парка има две люлки тип"Везна" с много дълги рамене, на които в най-високата точка се издигаш близо 3метра над земята, има дълга греда за "Баланс" която се намира на близо 1,8метра над земята, има стълбички и оформено за катерене високо дърво, има висяща люлка тип "Маймунка"- състояща се от въже и дървена пръчка. Всичко е направено от иглолистни трупи и много естествено се вписва в екстериора. Всеки път седим поне половин час на този приключенски парк, децата си тръгват от там с голямо нежелание и  много  уговорки.

Нагледахме се на невероятни красоти по време на разходката.

Да живее дигиталната фотография

Албумът в тази публикация нямаше да се случи, ако семейството ми през  2006година не се беше сдобило с дигитален фотоапарат. Тази  придобивка доведе до направата на  стотици снимки, правени буквално всеки ден след раждането на второто ни дете. С времето през семейството ни преминаха още няколко дигитални фотоапарата, с които бяха направени хиляди снимки. Разполагайки с такъв огромен фотоархив решихме със съпруга ми да сътворим този албум. Идеята залегнала при  направата му беше следната- на всяка страница има снимка на второто и третото ни дете  снимани по едно и също време от живота им. Независимо че са с няколко годишна разлика, и всеобщото мнение е че изобщо не си приличат, на снимките ясно личи на една и съща възраст колко еднакви са те всъщност. Приликата е особено явна във израженията, гримасите, излъчването, стойките.

 

 

А така изглежда опакованият и подготвен за подаряване албум.

Етикетът е вдъхновен от Lime Doodle Design http://limedoodledesign.com/.

Много харесвам нейният стил на правене на картички, особенно тези с акварелни бой. Снимките които прави на своите проекти са страхотни.

Хелуин в градината

На времето когато бях дете ("Това ще да е било когато динозаврите все още са се разхождали  по земята"-  би се пошегувал Симеон Колев от БГ Радио) междусъседските отношения бяха доста опростени. По всяко време можеше да звъннеш без притеснение на съседа и да му поискаш сол, захар или олио защото твоите са свършили. Ние децата се маскирахме на Заговезни и минавахме в блока от  първия до последният етаж да плашим съседите- без да се притесняваме че сме нежелани и някой би ни нахокал, напротив отивахме уверени че сме искани и чакани от тях. Сега не бих рискувала да изпратя децата си маскирани да уплашат когото и да било от настоящите ни съседи- защото никой от тях  не би се зарадвал на подобна инициатива. Факта че се организира Хелуин в детската градина лично мен винаги ме радва. За мен Хелуин си е  Заговезни, и навява хубави спомени от детството. Реших да подготвя почерпка за децата, защото така е редно. Украсата на почерпката направих в духа на западния празник Хелуин- защото имах много подходяща щанца на Магнолия, точно за случая. Дистреснах един супер евтин акварелен картон от книжарницата, купих целофан от цветарският магазин и насипни бонбони от хипермаркета и почерпката е готова.

ВЕНЦИ ЗА УКРАСА

Харесвам да  изработвам венци за входната врата на жилището ми. За разлика от картичките които правя  и подарявам на някого, на венците се радваме аз и семейството ми всеки ден в продължение на месеци. Прибирайки се от отвън вкъщи и зървайки ги на вратата се сещам за поговорката:"Къщата е направена от стомана и бетон, но само любовта може да я направи дом".